сряда, 28 март 2012 г.

Как беше измислен телепортът


...В унилата петъчна вечер старата компания се беше събрала на белотче в квартирата на Пешо. 
Пешо (Петър Андонов, старши научен сътрудник, физик в Института по твърдо тяло) беше традиционния домакин на тези срещи.
 Моникс играеха в палата на Гошо (Георги Харизанов, неуспял физик, неуспял програмист, неуспял математик и преуспяващ писател на фантастични романи). От хонорари си беше спретнал къщичка в Драгалевци на 500кв.м. но по душа си беше непоправим алкохолик и бохем. 
Третия в компанията беше Спиридон (Спиридон Калпачев, доцент, физик в Института по роботика). 
Групата се допълваше от Иван (Иван Станчев, програмист на свободна практика с интереси в областта на виртуалната реалност).
     На втората бутилка гроздова разговора се отплесна по стар български обичай към проблемите в работата.

Пешо първи взе думата:
- Пичове, омръзна ми вече. Уж сме институт по твърдото тяло, а напоследък само с меки работи се занимаваме.
- Имаш предвид циците на Ванчето от катедрата, или оная си работа. – пошегува се грозно Спиридон.
- С тия работи майтап недей да си правиш, че и при теб май простата алармира – не му остана длъжен Пешо. – Друг е проблема. Противната китайска пено гума.
За пено гумата бяха чували всички. Тя имаше интересното свойство да се втърдява и омеква в зависимост от електрическите импулси, които и се пускаха в определени точки.
- Сега правим една колекция на Икеа. Решили са да не мъкнат мебели на изложби, а да ги генерират на място от пено гума. Докараха ни 3D скенер, който сканира дивана и по тая матрица прави диван в Лондон. Ама инструкциите на скенера и те са на китайски, караме по метода на пробите и грешките. Формата долу горе стана, ама трябва да заложим еластичност, мекота и внимание към всеки детайл. Отделно да се докара и на цвят и да прилича на истински. 
Той извади няколко снимки и ги показа. Дивана си беше съвсем като истински.
- Вие вземете сканирайте Ванчето, а аз ще дойда да тествам резултата. – Гошо беше безспорен авторитет в тази област и никой не му оспори предложението.

- Твоята е лесна – въздъхна Спиридон. – Аз пък се боря с онова японско роботче. Практически вечно е с атомната горивна клетка. Може да носи всичко, ама глупаво, глупаво, колкото шефа на института ни. Докато го накарам да отиде до склада и донесе каса бира луд ставам. Добре, че има дистанционно управление, Иван го побългари с тия сензори: обличаш неопрена и маршируваш. Ама то като е така – по-добре сам да отида за бирата.


- Какво се оплакваш, намеси се Иван. Ако не бях пипнал дистанционното и не бях го вкарал във виртуалната реалност щеше да си изкълчиш пръстите докато си донесеш бира. А какво ще кажеш за ядрения ускорител. Спомни си какво беше преди – обличаш се като космонавт и се потиш под 30 кг. оборудване докато провериш резултатите. А сега с неопрена и датчиците все едно си вътре. Всичко виждаш, всичко чуваш. Остава да подобрим усещането за допир и всичко ще е ок.
- Какво усещане за допир с тия железни пръсти. Докато усетиш нещо и може да го счупиш.

Георги внезапно се отнесе.
-          Ей пич, какво стана? Ще ти се стопли гроздовата.
От втората бутилка имаше един пръст до дъното.
-Момчета, вие знаете ли какво сте направили?
Всички го погледнаха изумено.
-Току що изобретихте телепорта.
Пешо го изгледа начумерено:
- Какъв телепорт бе? Досега са телепортирали само два атома и те не можаха да се познаят от другата страна.
- Това ви е лошото на учените, нямате въображение като писателите. Не случайно Жул Верн е измислил подводницата, самолета и още много неща. Какво значава дефакто да отидеш в Ню Йорк? Това е много просто – ти да си мислиш, че си там и другите да си мислят същото.
- То това нашия шеф отдавна го е открил – всички мислят, че е на конференция в Париж, а той си е на Канарските острови.
- Не се шегувай с неща за милиарди долари. Сега първо трябва да регистрираме фирма „Телепорт” ООД. Идеята е моя, значи 49% са си за мен, вие си делете вашите проценти както искате. Значи правим следното – в Ню Йорк има едно японско роботче, покрито с пено гума. Вие тук ме сканирате с 3D скенера и ме проектирате върху робота. Аз обличам неопрена и влизам във виртуалната реалност на робота. Тя тая виртуална реалност си е съвсем реална за мен. Тук ми правите стая от пено гума, която да пресъздава близката околност, т.е. ако искам да седна на стол, тоя стол да ми се проектира под дупето, ако се ръкувам с някой да усетя ръкостикане и т.н.
Всички го гледаха очаровани. Пред тях се разкри нов свят, където  проекцията им летеше в разхерметизирани кораби към Марс, потопяваха се на дъното на Тихия океан или изкачваха Еверест.
- Ураа, богати сме, измислихме телепорта...
- Да не забравяме кой го измисли, и % ми не подлежи на договаряне, - важно и тежко допълни Гошо. – Това трябва да се полее. Иване дай третата бутилка.

На другата сутрин около 11 по обяд четиримата приятели седяха и се гледаха мрачно
-Пичове, вчера си говорехме за нещо важно – започна Пешо.
-  Да бе, някакви милиарди спрягахме – Гошо беше още по-отчаян.- Знам, че моя дял беше 49%, ама от какво убий ме не си спомням. Давам 10% на тоя, който си спомни.
Иван и Спиридон го напсуваха и отново изпаднаха в униние.

Пешо взе думата:
-          Хайде да повторим опита. Какво беше в началото?
-          Бутилка гроздова разбира се – репликира Иван.
-          После?
-          Още една.
-          Ето, виждате ли имаме отправна точка. – Пешо бръкна под масата и извади първата бутилка.

След три часа и две бутилки, Гошо се провикна:
-Момчета, на вас ви липсва въображение. Току що изобретихме машината на времето...