Червената шапчица и лошият данъчен вълк

... Взела Червената шапчица приготвената от майка си кошничка и тръгнала на гости при болната си баба. В кошничката майка и сложила топла питка, масълце, а баща и добавил едно шишенце с ракийка за компреси на бабата.

 Пътя минавал през гъста гора. На един завой пред нея изкочил Вълка. Това не бил обикновен пухкав сив вълк, не бил даже и зелен с бяла шапка и Опел Астра в храсталаците. Те тия вълци са други и с тях можеш да се разбереш по човешки. Не, тоя бил Страшен, Грамаден, с Огромни зъби и Червени очи. Абе какво да ви разправям, истински Данъчен Вълк.

- Къде отиваш малко сладко момиченце? - почнал да се лигави Вълкът. А в главата му веднага минало Тука голямо плюскане ще падне

-На гости при баба си - отвърнало невинното дете.

-На гости значи, а винетка имаш ли? -Стоп, стоп, това не са мои реплики. Тия бяха на зеления вълк с бялата шапка.

-На гости значи, ама я да видим какво има в тази кошничка? Оппа – питка, масълце, ракия. Ама не виждам касовата бележка. И ракията няма бандерол!!!

-Ама тя мама направи питката, а ракията е на тати. – детето почти се разплакало.

-Мама значи е месила... – облизал се Вълкът.- Тя сигурно е член на Асоциацията на хлебопроизводителите?

-Не знам, тя я изпече във фурната.

- Чудесно, искам сертификат по Хасап, Разрешително от ХЕИ, Разрешително от Пожарната, Проектна документация на фурната, Сертификат за хлебопроизводител, Регистрация на касовия апарат, Касовата книга, Протокол за липса на задължения, ОПР и Баланс на фирмата, Книга за инструктаж на работниците, Протоколите от трудовата медицина... – заизреждал дежурните фрази Вълкът. И пак си помислил  Тук ще падне плюскане!! 

- Ама нямам... – момиченцето почнало да мънка, а очичките му плувнали в сълзи.

-Ще пишем актове тогава, и за питката и за маслото, а за ракията просто не ми се мисли какво те чака. Я по-добре направо да те ям!!! – и грозната озъбена муцуна се надвесила над малкото момиченце....

"И не забравяй моето дете какво да правиш, когато не знаеш какво да правиш!"- тия думи на майка и изплували в обърканите мисли на малката Червена шапчица.

 И изпищяла  с цяло гърло: - Бате Бойкоооо!

Вълкът подскочил на два метра. – Ама момиченце...

Тя още по-силно: - Бате Бойкооооооо!

-Ама недей така, може да се разберем....

-Бате Бойкооооооооооооо!

Бойко Борисов в това време режел лентичката на гората и обяснявал на събраните журналисти как Станишев и Доган са изсекли гората, но той донесъл дървета от амазонската джунгла и пак я залесил. Чул вика на Червената шапчица и мигом се озовал до нея. 

Дънъчният вълк веднага се заоправдавал – Ама г-н Борисов, аз не че искам да я ям, ама г-н Дянков нареди да увеличим събираемостта и аз затова нали разбирате...

Вдигнал Борисов телефона и закрещял – Абе Дянков, тука си пратил едни - данъчни ли са , митничари ли са, да обискират едни мои хора! Веднага да си ги прибираш, че днес съм заредил пушката с патрони за министри!

А на момиченцето казал – И да кажеш на баща си, че аз не съм като Първанов, щом съм му обещал нещо, никой няма да го пипне.

Видяло едно птиченце случката и мълвата бързо се разнесла из гората. В резултат на което:

-  Бате Бойкоооо! – викали прасенцата от къщичката си.

- Бате Бойкоооооо! – пищяли седемте козлета.

-  Бате Бойкооооооооо! – обадили се и Хензел и Гретел, заблудени немски туристчета от  хотела на баба Яга.

 -Какво сте се развикали такива, що не викахте когато на власт беше Тройната коалиция, сега ще ми викат. Вижте каква гора съм ви засадил, директно от джунглата. Като живеете в джунгла, се оправяйте по законите на джунглата, хайде че ме чакат в Бистрица за мача...

И се метнал на черния мерцедес и отпрашил, а какво станало с другите животинки ще разберете в следващите приказки.

Тримата производители и златният клиент

Имало едно време трима производители на едно нещо. Нещото хората го купували и бизнеса процъфтявал. Имало между тях конкуренция, ама имало и хляб със сиренце и за тримата.

Първият бил перфекционист във всичко. Изпипвал нещото до последния детайл, лично го проверявал дали работи. Вслушвал се в съветите на хората и го подобрявал ежедневно. Осигурявал обслужване на място, съпорт по телефона и светкавична реакция.

Вторият не обичал много да се замисля за проблемите. При него важното било, че нещото работи, а ако не дай си боже се повреди просто давал на клиента си друго работещо нещо. Понякога слушал какво му говорят хората и понякога го доработвал така, че да им върши работа.

За третия проблеми не съществували. Тoй най-добре знаел какво и как да се направи, а който му оспорвал решенията го пращал на правилното място. Вярно, че неговото нещо не го обичали много, ама пък било най-евтино и се продавало все едно е истинско.

А били хубави години и всички клиенти били златни. Тези, които искали перфектно обслужване купували нещото на първия, тези които искали нещата да им вървят – на втория, а от третия купувало всичкото останало население.

Но дошло друго време. Появила се една ламя презокеанска и изяла златните клиенти.

Останал само един. Той не бил много златен и даже не бил и клиент, ама от скука си разнообразявал живота, викайки тоя и оня да му презентират неща.

Та наредил един ден „златния” клиент на секретарката си да му викне тоя и оня да им види нещата.

Дошъл първия производител. Поговорили си за времето, за ламята презоеканска и за това дали има живот на Марс, след което преминали на бизнес тематика. Показал му първия нещото, установили, че нещото е добро и върши работа след което „златния” клиент минал по същество:

-          Ама защо вашето нещо е толкова скъпо?

-          Защото го правим с внимание към всеки детайл, лично го оглеждам преди да ви го дам и осигуряваме постоянен съпорт...

-          Ама е скъпо – аз съм виждал по-евтини неща.

-          Господине, ние имаме сериозни производствени разходи за да ви предоставим нещото във вид, в който ще подпомага бизнеса ви...

-          Хубаво, хубаво, ама за мен трябва една отстъпка от поне 70%, все пак аз не съм кой да е, аз съм „златния” клиент!!!

-          Ама господине, тогава ние не можем да си покрием разходите и ще фалираме...

-          Айде, айде – виж колко много клиенти имаш, нека те да ти плащат!. Златните клиенти искаме преференциално отношение, перфектно обслужване и ние да ти определяме цената. Айде марш да си мислиш, че имам среща и с други твои колеги. Айде бе, да не си единствения на пазара.

Отишъл си първия производител, извадил елката, смятал, мислил... Накрая допил последната глътка от питието си, целунал асфалта на летище София и отлетял към родното място на ламята.

Дошъл втория производител. Поговорили си и с него за времето, за ламята презоеканска и за това дали има живот на Марс.

-Дай момче да видим ти какво ми носиш.

Огледали нещото на втория, отбелязали някои сериозни дефекти, които да се оправят с малко доработки и преминали към съществената част.

- Колко отстъпка ще ми направиш сега ти на мене, щото нали знаеш, аз не съм кой да е! Аз съм Златният клиент и ти на мене сега ако не ми го подариш ще разкажа на всички как за нищо не ставаш.

- Ами имаме стандартна отстъпка от 10%... – започнал втория.

- Какви 10% бе, ти на мене подиграваш ли ми се??? Най-малко 80%, щото нали знаеш, че не си само ти!. Я колко чакат с нещата си пред портата. Марш да си мислиш.

Излязъл вторият, седнал да мисли. Мислил, мислил, накрая целунал бюрото на новата си работа в държавното учреждение и спрял да мисли.

Дошъл и третият производител. Извадил нещото и го тръшнал на масата на „златния” клиент. Огледал го клиента и казал:

-          Ама то не работи!

-          За толкова пари искаш и да работи ли?

-          Ама нали трябва да ми върши работа....

-          Ще ти върши някаква работа, само не го пускай при зимно и лятно слънцестоене и когато Луната е в знака на Дева.

-          Ама тогава имам най-много работа...

-          Кво ми пука за твоята работа. Плащай и се оправяй, ние съпорт не правиме.

Позеленял „златния” клиент и пуснал дежурната си фраза:

-          Или го оправяш и ми даваш отстъпка, или ще купя от друг.

-          Ще купиш нанайци. Те другите хванаха самолета. Това е положението и да ти кажа, че от утре цената е по три!

Грабнал телефона „златния” клиент, звънял на първия, после звънял на втория, слушал дежурния отговор „Временно нямате достъп до тоя номер”, псувал ламята, Бойко и зелените човечета от Марс, ама какво можел да направи...

*Всяка прилика с действителни производители и клиенти е напълно случайна.

  И запомнете – Това на Вас не може да ви се случи!