вторник, 24 януари 2012 г.

Близки срещи от трети вид


Твърдите, че никога не сте срещали зелени човечета? Помислете си пак. Основни хатактеристики – зелени са и с тях не можете комуникирате на познатите земни езици. Или можете, но нещо в комуникацията куца.

Аз съм срещал доста такива на територията на милата ни татковина. Изненадвали са ме в гористи местности, обрасли с храсталаци, изскачали са ми внезапно след остър завой, отвличали са ми колата.


Последната среща бе на кръстовището на Черни връх и Джеймс Баучер. Първа кола съм на светофара и завивам надясно. Посрещат ме двама много приличащи на хора, обаче облечени в зелено и с бели шапки на главите. Дори говореха български. Преглеждайки мислено всички нарушения, които могат да се направят въздъхвам облекчено – колана ми е поставен, имам гражданска, фаровете светят, дори хендсфриито ми е на ухото. Поздравяваме се любезно след което ме застрелват с любезния въпрос – „А Вие защо не пропуснахте пешеходците?”. Кръвта във вените ми замръзва, косата ми се изправя, почвам трескаво да се оглеждам за кръв по гумите и размазани тела на светофара...
„Ама г-н полицай какви пешеходци???”.
„Пешеходците бяха от лявата ви страна и вие не ги пропуснахте...”
Отново оглеждам булеварда – широк е около петдесет метра, аз съм първа кола и завивам надясно. Ако са идвали пешеходци отляво, би трябвало да са на поне 40метра от мен. Обяснявайки първо на български, после на марсиански, накрая и на едно наречие което говорят в екваториалната джунгла на Сириус 8 от големия Магеланов облак срещам абсолютно неразбиране.
„Сега какво ще правим?”. Машинката в главата ми се включва в режим калкулатор и почвам да изчислявам вероятното развитие на близкото бъдеще. След което абсолютно дебилски обявявам – „Нищо няма да правим, не съм извършил нарушение”. Да, ама не... „Щом е така, ще пишем акт. Вие какво работите?”. Опитвам се да направя връзка между предполагаемото нарушение и местоработата си и не мога. Но човекът в зелено изглежда може, поглежда ме и ме преценява като безнадежден случай. Взема ми документите и изписва 20 реда с обяснения, как аз за малко да прегазя една детска градина и 9 бабички. След което ми подава акта и казва – „А тези три реда са, ако имате възражения”. Попълвам си възраженията, разделям се с едно синьо картонче и получавам голямо бяло и отпътувам към хоризонта в очакване на следващата среща от трети вид...