Показват се публикациите с етикет Вие какво работите ?. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Вие какво работите ?. Показване на всички публикации

вторник, 24 януари 2012 г.

Близки срещи от трети вид


Твърдите, че никога не сте срещали зелени човечета? Помислете си пак. Основни хатактеристики – зелени са и с тях не можете комуникирате на познатите земни езици. Или можете, но нещо в комуникацията куца.

Аз съм срещал доста такива на територията на милата ни татковина. Изненадвали са ме в гористи местности, обрасли с храсталаци, изскачали са ми внезапно след остър завой, отвличали са ми колата.


Последната среща бе на кръстовището на Черни връх и Джеймс Баучер. Първа кола съм на светофара и завивам надясно. Посрещат ме двама много приличащи на хора, обаче облечени в зелено и с бели шапки на главите. Дори говореха български. Преглеждайки мислено всички нарушения, които могат да се направят въздъхвам облекчено – колана ми е поставен, имам гражданска, фаровете светят, дори хендсфриито ми е на ухото. Поздравяваме се любезно след което ме застрелват с любезния въпрос – „А Вие защо не пропуснахте пешеходците?”. Кръвта във вените ми замръзва, косата ми се изправя, почвам трескаво да се оглеждам за кръв по гумите и размазани тела на светофара...
„Ама г-н полицай какви пешеходци???”.
„Пешеходците бяха от лявата ви страна и вие не ги пропуснахте...”
Отново оглеждам булеварда – широк е около петдесет метра, аз съм първа кола и завивам надясно. Ако са идвали пешеходци отляво, би трябвало да са на поне 40метра от мен. Обяснявайки първо на български, после на марсиански, накрая и на едно наречие което говорят в екваториалната джунгла на Сириус 8 от големия Магеланов облак срещам абсолютно неразбиране.
„Сега какво ще правим?”. Машинката в главата ми се включва в режим калкулатор и почвам да изчислявам вероятното развитие на близкото бъдеще. След което абсолютно дебилски обявявам – „Нищо няма да правим, не съм извършил нарушение”. Да, ама не... „Щом е така, ще пишем акт. Вие какво работите?”. Опитвам се да направя връзка между предполагаемото нарушение и местоработата си и не мога. Но човекът в зелено изглежда може, поглежда ме и ме преценява като безнадежден случай. Взема ми документите и изписва 20 реда с обяснения, как аз за малко да прегазя една детска градина и 9 бабички. След което ми подава акта и казва – „А тези три реда са, ако имате възражения”. Попълвам си възраженията, разделям се с едно синьо картонче и получавам голямо бяло и отпътувам към хоризонта в очакване на следващата среща от трети вид...